Walking on the edge…

Един УеБлог на Иван Ралчев

„Виж, ти явно не разбираш…“

„Не става така.“

През последните седмици доста от разговорите с приятели се въртят около това мое неразбиране за нещата от живота. Отказът ми да приема някаква практика за нормална, само защото се прилага на много места и от много хора, пък среща звучащото някак успокоително „така е навсякъде“. А с „някой ден ще разбереш“ предизвикват едносекундна учудена гримаса, последвана от наивна усмивка. Мда, сигурно е така, но изобщо не смятам да чакам.

Млади сме. Сега е моментът да не разбираме, да се питаме защо нещо е така, а не иначе. Точно сега трябва да се противопоставяме, вместо да се вписваме идеално в обстановката, така че да не ни забелязват.

Сега трябва да предизвикваме статуквото, защото милиони малки и големи неща чакат да бъдат поправени, подобрени, надградени или сменени. А това не става със страхопочитание, спокойствие и примирение. Става с опити и младежки ентусиазъм. Не ни го гасете с тези отговори. Разпалвайте го.

По-малко

Подпирам велосипеда на стената в коридора и се оглеждам – един чифт обувки, едно палто на закачалката, два велосипеда, един шкаф. Да, така може.

Докато вземам горещ душ, обхождам с поглед банята. Не е никак голяма и вътре няма почти нищо – освен шампоан и душ гел, четка и паста за зъби, самобръсначка и пяна за бръснене. Дали не мога да освободя още малко пространство? Не обичам около мен да има много неща. Затова и вече не карам велосипед с повече от една скорост. Много по-просто и лесно е, по-леко е и почти няма какво да се счупи. А и удоволствието е много по-голямо.
(още…)

Имаме толкова много неща да оправяме…

Наближаваме. Остават ни още няколко завоя и сме там. Продължавам почти вбесен да надвиквам ръмжащия двигател, защитавайки тезата си, че докторите са доктори, защото имат висша цел – да помагат на хората. Защо иначе биха посветили живота си на постоянно учене и срещи с хора, нуждаещи се от помощ, в непривлекателни условия? И как може такъв човек да си позволи да не премисли добре действията си, като по този начин нарани свой пациент?

Постепенно разбирам, че не съм прав. (още…)