Беше то, каквото беше. Къде отиде романтиката? Музика на самотен остров? Мен ако питаш, единственото, което ще взема със себе си, е Тя…

Ама, така да бъде. Ще споделя и любимите си албуми.

На първо място, не само заради статистиката на iTunes (4-ри от 8-те песни са в Топ Десет на „Най-често играните“), а и заради начина, по който ме кара да се чувствам:

I am you and you are mine
Love makes no sense of space
And time…will disappear
Love and logic keep us clear
Reason is on our side, love…

U2 – How To Dismantle An Atomic Bomb

И макар да съм твърд привърженик на промяната, съм и реалист. Последствията не винаги си заслужават. Затова ще се спра и на последния албум преди промяната.

The hopes were high
The choirs were vast
Now my dreams are left to live through you

Nightwish – Once

Жалко за Nightwish, но гласът на Tarja продължава да ми доставя невероятно удоволствие.

Overwhelming love,
heaven’s just a feeling.

Tarja Turunen – My Winter Storm

Докато бях в САЩ, по 96-Rock всеки ден по няколко пъти пускаха „Never too late“. Когато най-накрая пристигна Mac-чо, бързо се сдобих с целия One-X. Post-Grunge/Rock… Няма значение. Един от най-добрите албуми за моментите, когато нещо ме е изкарало извън релси.

This world will never be
What I expected
And if I don’t belong
Who would have guessed it

Three Days Grace – One-X

А тия диванета, какво ли не правиха, и все още слушам всичко, до което за цялото това време съм успял да се докопам.

It’s my life
It’s now or never
I ain’t gonna live forever
I just want to live while I’m alive

Bon Jovi – Crush

Седемнадесет дни. Щом си пусна този албум, сякаш се връщам назад в доброто старо време и с огромна доза упование в максимата „гледай, та се учи“ отварям photo-forum.net. Последния адрес почти забравих поради ред причини, но към 3 Doors Down посягам поне веднъж на седмица. С нетърпение очаквам и новия им албум, който трябва да излезе съвсем скоро.

3 Doors Down – Seventeen Days

Дойде и най-интересната част. Краят. Не за друго. Просто най-трудно се избира последният. Дълго се n-умях. Между n на брой албума от категорията „никой от домашните не ги обича“. Hammerfall? Manowar? Helloween? Masterplan? По-леките тежки. Ама аз хич не ги разбирам, така че… Реших. Iron Maiden. Уж били подвели феновете си. Е, не знам. A matter of life and death просто мачка всякакви зли помисли. ;-)

Iron Maiden – A Matter of Life and Death

Сега на свой ред предизвиквам George, Петьо и Tenedal.

Накрая трябвало да се изброят следващите правилата, поне за онези, които ги обичат, а именно – да се мушне едно линкче към тази статийка, да се оповести онзи, който е имал подлото намерение да те замеси :-P и, след като седемте албума бъдат изброени, да се издирят още трима мело-корабокрушенци. Ако изобщо са останали де :-P