След като най-накрая моят ред дойде, поисках шест комплекта уверения и две бланки за академична справка. Айде, със справката вървят и някакви молби, всяка от които струва по 50 ст. Ама…

В началото не можах да повярвам, че касовият апарат изплю сметка за 11 лв. Само допреди няколко седмици уверенията струваха малко по-малко от половината на това, което ми взеха днес. Грозните академични справки пък щяха да изглеждат далеч по-добре, ако бяха отпечатани върху рециклирана хартия. А и щяха да струват по-малко.

Допреди година издаването на академична справка е било безплатно. После ни изплашиха, че всички копия след първото ще струват по 24 лв. А може би 25… Не си спомням вече. Е, според новата заповед удоволствието да ти покажат всичките ти оценки на един лист хартия струва 50 лв.! Първото посещение в канцеларията все още е безплатно. Поне буквите да бяха златни…! А, да, печатът и подписът стоят зад тая история. Те струват толкова!

Икономически университет! Ако не разчиташе на държавна субсидия… А в същото време набира пари за… За какво?! За поскъпналата хартия и милиграмите мастило, които принтерът оставя върху листа? Е, да, може инфлацията пък да води до повишаване стойността на труда…?! Има забележителни преподаватели, условията са относително добри, градът е Варна. С малко мозък в главата можеш да превърнеш тази институция в най-желаната в страната. А ако случайно не успееш, не би се опитвал всячески да попречиш на хората, които са получили образованието си тук, да продължат да преследват целите си, нали?

Изписаните молби отиват в една папка, към която вероятно никой не посяга. Изготвянето на електронен формуляр би отнело много по-малко ресурси – тогава щях с удоволствие да им оставя 1 лв. Обаче мразя да попълвам безсмислени документи. Явно не е минало достатъчно време все още. Ама не е само тук така – от университета в Southern Denmark искат преведени на английски всички въпросници, които са ни минали през ръцете – още 60 страници простотия!

Така е, като си се хванал на хорото, ще играеш… А? ;-)