asd

Икономиката ни е научила поне на понятието „рационалност“. Всъщност икономиката стъпва на идеята, че ние, хората, сме рационални същества, т.е. винаги вземаме най-добрите за себе си решения. В живота си обаче сме се убеждавали неведнъж, че рационалността далеч не е правило. Често, дори и да разполагаме с цялата необходима ни информация, за да вземем решение, сме повлияни от един пренебрежим (поне на пръв поглед) по значение фактор и се отклоняваме от рационалния изход от (или пък вход в) ситуацията. Нещо повече, ирационалното решение, което сме взели, определя и последващите ни решения.

Поведенческата икономика е много интересен клон на икономиката. В последната книга, която захванах по темата – Predictably Irrational на Dan Ariely, – има доста полезни заключения и идеи. Авторът използва пазарните и социалните норми, за да обясни например защо на масата почти винаги остава по нещо в общите блюда. Голямо впечатление ми направи едно негово изследване върху поведението, когато харчим пари. В светлината на вечеря с приятели той обяснява, че е по-добре всяка вечер някой от компанията да черпи останалите. Така всеки един от тях в края на цикъла вечери навън е изпитал много повече удоволствие, отколкото ако беше плащал своя дял от вечерята всеки път.

Общата идея на книгата се върти около ирационалността и начините, по които можем да я неутрализираме и използваме за своя изгода. Ако си я купите от този линк [Amazon], аз ще получа малък процент от продажбата, който ще добавя към следващото си дарение за добра кауза, а вие ще сте изпитали още по-голямо удоволствие от наученото.

Други заглавия, които заслужават внимание, са Freakonomics и SuperFreakonomics.