Привързаността – странна притегляща сила, караща ни да губим контрол, да се осланяме на чувства, да се вричаме, да имаме доверие, да обичаме, да търсим и да намираме…
Приятелство – привързаност във висша степен…
Любов – криворазбрана привързаност…

Живеем, срещаме се с хора, сблъскваме се с какви ли не премеждия, попадаме в ситуации, даващи ни възможност да оценим или преоценим. Неминуемо нещо придобива по-ясен образ, обикновеният човек, доскоро чужд ни, познатият, в известни граници, се превръща в нещо повече – човек, когото започваш да търсиш все по-често. Споделяш мигове, впечатления, идеи… Отваряш душата си пред него, разкриваш му дълбините й. Привързваш се. Той не е вече просто той, тя – тя… Той става Той, тя – Тя. Но всичко си върви както преди, нормално, обикновено. Когато телефонът ти се събуди от неговия номер, звъни по-весело, по-различно, с надежда и с очакване. Усмихваш се. Трепериш. Нещо те пронизва.

Постепенно Човекът, който ти е допаднал веднъж, започва да ти харесва все повече и повече. Започваш да го разбираш, да го обичаш. Да търсиш неговото рамо, когато загубиш равновесие. Да се вглеждаш в до болка познатите ти негови очи и да получаваш съвет, когато си се изгубил, когато искаш да се върнеш назад или да продължиш напред, когато ти е трудно да направиш сам първата крачка, а и всички следващи. Приятелство – да си готов на всичко за него, да очакваш всичко от него…

Но идва моментът, в който всичко се преобръща с главата на долу – сигурността се превръща в обвързващо удобство, очите – в огледало, устните – в трепетно преследвана цел, доверието – в интимност, приятелската любов – в страст… Стрелката се премества в друга позиция, а ти, засилен и загубил представа и контрол, прескачаш в другия коловоз, без дори да имаш най-бледи съмнения къде би те откарал той – на изоставена гара, на обрасла в плевели поляна… или пък просто ще свърши на брега на кристално чисто езеро, в което слънцето оставя своите следи и по пътя си надолу те прегръща и ти вдъхва онова странно усещане за неизразимо щастие…

Кръстопът, до който все някой някога стига. Труден, но съществуващ избор…
Хора – много. Едни желаят да ти бъдат приятели, други не могат да се надяват на твоята милост…

За любовта и приятелството – за живителната сила на едното и за пагубното действие на другото… Привързаност?!

Привързваш се, появява се друг… Отново… Стари чувства, стари желания, стари страсти… Старо приятелство? Нова любов? Привързаност?! Объркване?! Страдание?! Или всичко в едно… Накъде?!
Наляво? Надясно? Или направо… Към опита…
В очакване, да ти бъде даден знак. Надеждата да блесне с нова сила. Защо човеци много, Човекът е един… Кой ще е той?