Когато се качих днес в метрото, си представих как биха изглеждали лицата на хората, ако осветлението беше по-слабо. Щяха да са сини – огрени от синята светлина на смартфони и таблети. С толкова технологична мощ в ръцете си, която ни свързва, позволява ни да четем, слушаме, играем и поумняваме и в движение, някак си естествено е да се запитаме какво е следващото голямо нещо.

Не знам дали ще е под формата на часовници и гривни, очила и обувки. Всъщност идеята колата ми да ми препоръча да мина по друг маршрут заради задръстване, а и защото точно по пътя има бензиностанция, в която мога да използвам натрупаните си до момента бонус точки, не ми звучи никак зле. Само леко ме плаши, защото е свършила мисленето вместо мен, а ми е оставила само механичното въртене на волана и смяната на скоростите. Може би съвсем скоро и това няма да се налага да правим. Да оставим притесненията настрана.

Както е казала Ади, голямото нещо всъщност ще е малко. Представете си например никога повече да не ви се налага да търсите дребни, за да си купите билет в трамвая, или да ровите по джобовете, за да изкарате картата си и да я доближите до автомата. Качвате се, трамваят ви регистрира, отброява си точките от кредита ви и не ви занимава с нищо. Нещо малко, почти невидимо, ви е спестило цялото неудобство.

Или пък Square, но навсякъде, както сподели Йовко. Една проста за ползвателите технология, която има възможността да промени из основи начините, по които плащаме и изобщо общуваме. Тя може да е толкова незабележима и удобна, че с лекота да премахне ненужната част от общуването, за да остане време за приятелски поздрав и усмивка. Дори ще ти напомни например, че днес имам рожден ден и може би поради тази причина съм купил бутилката вино. Няма нужда да казвам, че едно „честит рожден ден и весело отпразнуване“ ще предизвика учудена и продължителна усмивка.

Следващото голямо нещо наистина ще е малко. То ще е в детайлите, фино изпипани и поставени на точното място, създавайки усещане за плавност, удобство и сигурност. Лично аз не искам умен часовник, нито пък умен телевизор. Умният хладилник обаче би ми решил основен проблем – често забравям какво има в него. Докато съм в магазина, може да ми напомни например да купя яйца. Да, искам да си ги купя аз, няма нужда някой или нещо да ми ги носи до вкъщи. Все още.

Да, това е контекстът на следващото голямо нещо, защото започнахме разговора по темата днес в UniCredit Bulbank. След като изкарах последните три години и половина във Fibank, а след това реших да сменя хоризонтите, финансовият сектор и особено технологичната му страна продължават да са ми интересни. Срещата беше ценна – събра интелекта на умни хора и желанието им да случват хубави неща. Силно се надявам ефектът от следващото голямо нещо да е именно такъв – да ни направи повече хора. По-добри, по-умни, по-толерантни.