Подпирам велосипеда на стената в коридора и се оглеждам – един чифт обувки, едно палто на закачалката, два велосипеда, един шкаф. Да, така може.

Докато вземам горещ душ, обхождам с поглед банята. Не е никак голяма и вътре няма почти нищо – освен шампоан и душ гел, четка и паста за зъби, самобръсначка и пяна за бръснене. Дали не мога да освободя още малко пространство? Не обичам около мен да има много неща. Затова и вече не карам велосипед с повече от една скорост. Много по-просто и лесно е, по-леко е и почти няма какво да се счупи. А и удоволствието е много по-голямо.

Други неща обаче са по две – чашите за вино, възглавниците, столовете. Чиниите и приборите са кратни на две.

Имам само един личен телефон, но много приятели, на които мога да се обадя по всяко време. Имам и само един компютър. Всъщност на теб колко неща ти трябват, за да живееш, да създаваш, да пътуваш и да се наслаждаваш на резултатите?

Многото неща и големият избор само правят живота по-труден. Чудиш се какво да облечеш, с кои обувки да си днес, кой часовник да сложиш… От чудене дори спираш да снимаш, защото е по-лесно да гледаш фотоапаратите и обективите в шкафа, отколкото да си избереш две части и да си сглобиш машината, с която ще запечаташ момента.

Другото, което не понасям, е краткият живот на предметите, с които се обграждаме. Компютри, коли, телевизори остаряват прекалено бързо. Не заради иновациите, от които има смисъл и които внасят полезност в живота ни, а просто за да си купим нови. Правят ни по-малко хора и повече роби, при това на неща, от които само си мислим, че имаме нужда. Погледни телефона си. Той е все по-малко форма и все повече функция.

Дотолкова съм се влюбил в простите неща, че каквото и да погледна, търся начин да го направя по-просто.

Мечтая си един ден да имаме само три партии и да спрем да се надяваме изборът ни да роди свястно правителство. Нека да си работи с ясни цели и да търси ясни резултати. А ние да гледаме собствената си работа в едни по-добри условия. И да създаваме стойност за себе си и за другите.

Животът може да бъде толкова по-прост и изпълнен с много повече смисъл и съдържание. По-малкото наистина е повече.