Walking on the edge…

Един УеБлог на Иван Ралчев

Забавната страна на ирационалността

asd

Икономиката ни е научила поне на понятието „рационалност“. Всъщност икономиката стъпва на идеята, че ние, хората, сме рационални същества, т.е. винаги вземаме най-добрите за себе си решения. В живота си обаче сме се убеждавали неведнъж, че рационалността далеч не е правило. Често, дори и да разполагаме с цялата необходима ни информация, за да вземем решение, сме повлияни от един пренебрежим (поне на пръв поглед) по значение фактор и се отклоняваме от рационалния изход от (или пък вход в) ситуацията. Нещо повече, ирационалното решение, което сме взели, определя и последващите ни решения.

Поведенческата икономика е много интересен клон на икономиката. В последната книга, която захванах по темата – Predictably Irrational на Dan Ariely, – има доста полезни заключения и идеи. Авторът използва пазарните и социалните норми, за да обясни например защо на масата почти винаги остава по нещо в общите блюда. Голямо впечатление ми направи едно негово изследване върху поведението, когато харчим пари. В светлината на вечеря с приятели той обяснява, че е по-добре всяка вечер някой от компанията да черпи останалите. Така всеки един от тях в края на цикъла вечери навън е изпитал много повече удоволствие, отколкото ако беше плащал своя дял от вечерята всеки път.

Общата идея на книгата се върти около ирационалността и начините, по които можем да я неутрализираме и използваме за своя изгода. Ако си я купите от този линк [Amazon], аз ще получа малък процент от продажбата, който ще добавя към следващото си дарение за добра кауза, а вие ще сте изпитали още по-голямо удоволствие от наученото.

Други заглавия, които заслужават внимание, са Freakonomics и SuperFreakonomics.

Дъжд, Тракия, верижна катастрофа и остра проява на наглост и простотия

Слънчевите лъчи си пробиваха път през буреносните облаци, обещаващи приятен и освежаващ дъжд. Обичам бурите, а денят беше неделя, 26 май. Превключих на по-ниска скорост и ускорих. Исках да ги настигна и да се насладим на бавното каране, ритмичното движение на чистачките и звука от гумите, стъпващи в локвите по асфалта. И тогава колите пред нас започнаха да забавят темпо с включени аварийни светлини. Не беше трудно да предположим, че е станала катастрофа. Подреждаха се в две почти стройни редици. Спрях и извадих телефона. Понечих да се обадя, но явно всички правеха точно това в този момент. След малко умря и мобилният интернет. Ясно беше, че ще се чака.

Изведнъж в аварийната лента с висока скорост започнаха да се изнизват автомобили – черни мерцедеси, сини беемвета, раздрънкани фолсквагени, ръждиви опели и какво ли още не. Бързо и самоуверено пропускаха да съобразят, че аварийната лента неслучайно се нарича аварийна, че някой може да изскочи между колите, че рано или късно и тази лента ще се запълни и просто ще стигнат пет минути по-рано до първия светофар преди София. (още…)

А., Й., С., А., М., С. и Н.

Скъпи С., А. и М.,

Знайте, че бях съвсем искрен, когато ви споделих намеренията си към тези редове. След като изслушах три пъти Cradled in love, докато спокойно превключвах скоростите към вкъщи, ги промених, но съм сигурен, че ще ме разберете.

Заради хората, за които залезите се превръщат в изгреви. Заради споделените най-съкровени моменти. Заради делфините, величествено прорязващи вълните. Заради мечтателите, които в картонена кутия виждат ковчеже за безценно съкровище. Заради творците, в чиито ръце обикновеният лист хартия се превръща в старинна карта, водеща към него. И заради честта да ги наречеш свои приятели.

Благодаря за приключението и вълненията, А., Й., С., А., М., С. и Н.

Новата реклама на Apple – „Photos Every Day“

Тиха, създаваща усещане за спокойствие и хармония. Сякаш страни от присъщото за Apple превъзнасяне по детайлите и в същото време с особено внимание към тях.