Walking on the edge…

Един УеБлог на Иван Ралчев

Доброто старо

Динамиката, интернет, универсалното извинение с липсата на свободно време дотолкова са изострили жаждата ни за личен контакт и внимание, че всичко останало дори не ни прави впечатление. Поне на мен. Днес май най-малките детайли имат най-голямо значение. Съзнателно или не, търсим ги – в работата си, в срещите си с хора, докато пазаруваме или плащаме в бензиностанцията.

Някъде там копнежът по отминалото време и нещата такива, каквито са били тогава, неусетно си пробива път и се настанява удобно.

А ако знаеш как харесвам например малките магазинчета… Като това вкъщи, в съседния вход. Магазинерката познава цялото ми семейство и всички останали в блока по име. Знае кой хляб купуват нашите, учудва се, когато взема бира в стъклени бутилки, защото „Вашите само пластмасови купуват…“.

И тук май дефектите и леките отклонения в качеството дори са повод за гордост.

Между другото, харесах си нова седалка за стария шосеен бегач, приел простото устройство на велосипед с една скорост. За да не ме спират повече на улицата и да ме питат защо нямам спирачки, а и за да не се пребия на някой завой, разбира се, сложих една за красота.

Снимка: Fernando de Otto

С колело под наем по бургаските велоалеи

Прибрах се за няколко дни до Бургас. Този град не спира да ме впечатлява. Вече има прекрасни велоалеи, морската градина е приятно зелена, с нови пейки и е пълна с хора. А Общината има и блестяща идея – велосипеди под наем. В момента станциите са пет, а планът е да са общо 12, пръснати из целия град. Общият брой на велосипедите ще е 120. Засега отдаването става бавно – подписваш се на един договор и тръгваш. После връщаш колелото и ти казват колко дължиш – 0.50 лв. за първия половин час, след това по лев на всеки час.

В описанието на проекта има ключови думи като RFID и NFC обаче, така че ще има по нещо и за нас, geek-овете. Браво на общината и хората, които сбъдват тази хубава идея. А ето я и страницата на Вело Бургас (много ме радва логото) във Facebook.

Забавната страна на ирационалността

asd

Икономиката ни е научила поне на понятието „рационалност“. Всъщност икономиката стъпва на идеята, че ние, хората, сме рационални същества, т.е. винаги вземаме най-добрите за себе си решения. В живота си обаче сме се убеждавали неведнъж, че рационалността далеч не е правило. Често, дори и да разполагаме с цялата необходима ни информация, за да вземем решение, сме повлияни от един пренебрежим (поне на пръв поглед) по значение фактор и се отклоняваме от рационалния изход от (или пък вход в) ситуацията. Нещо повече, ирационалното решение, което сме взели, определя и последващите ни решения.

Поведенческата икономика е много интересен клон на икономиката. В последната книга, която захванах по темата – Predictably Irrational на Dan Ariely, – има доста полезни заключения и идеи. Авторът използва пазарните и социалните норми, за да обясни например защо на масата почти винаги остава по нещо в общите блюда. Голямо впечатление ми направи едно негово изследване върху поведението, когато харчим пари. В светлината на вечеря с приятели той обяснява, че е по-добре всяка вечер някой от компанията да черпи останалите. Така всеки един от тях в края на цикъла вечери навън е изпитал много повече удоволствие, отколкото ако беше плащал своя дял от вечерята всеки път.

Общата идея на книгата се върти около ирационалността и начините, по които можем да я неутрализираме и използваме за своя изгода. Ако си я купите от този линк [Amazon], аз ще получа малък процент от продажбата, който ще добавя към следващото си дарение за добра кауза, а вие ще сте изпитали още по-голямо удоволствие от наученото.

Други заглавия, които заслужават внимание, са Freakonomics и SuperFreakonomics.