Walking on the edge…

Един УеБлог на Иван Ралчев

Лоялност, малки мащаби и интернет

Лоялността е онова усещане, почти винаги неподвластно на рационалното мислене, което те задържа при същия фризьор, отвежда те в по-скъпия квартален магазин, събужда те сутрин и те закарва на работното ти място. Лоялността обаче далеч не е даденост и почти винаги няма нищо общо с инертността, която стои зад повечето от постъпките ни.

Днес MasterCard ни запознаха с лоялността през погледа на лукса в една наистина интересна презентация. Почти през цялото време лекторът (руснак, говорещ английски с френски акцент) даваше примери от личния си професионален опит като член на борда на голяма компания в модния бизнес. Така и не проявих интерес коя е тя, защото не това имаше значение. Разказа например как една възрастна дама е дошла на тяхно събитие и няколко часа е говорила за себе си, кучето си и последните си покупки, докато двамата отпивали от чашите с шампанско. Накрая извадила кредитната си карта и си купила бижу (часовник, ако не ме лъже паметта) за 25 000 евро. Докато му я подавала, казала, че всъщност не купува часовника, а се отблагодарява за вниманието му. (още…)

Crowdsourcing-ът като начин да си свършиш работата

Когато стане въпрос за crowdsourcing, първата ми асоциация е социалната мрежа foursquare. Там вирее една общност, която добавя магазини, ресторанти, кина, бензиностанции и още много неща, намирайки мястото им върху картата. Мотивите на тези хора да го правят са няколко, но като че ли най-важните са усещането им за принадлежност, играта и удобството, което създават и от което се възползват впоследствие. Не получават пари, но пък има различни нива на суперпотребители с различни правомощия.

Crowdsourcing-ът всъщност е чудесен начин да се пребориш с голяма и понякога непосилна по обем работа. (още…)

Картофи от Германия

Радиото му е една кутийка с две копчета, една антена и един кабел. Подарък му е от една компания – от благодарност, че си плаща сметките винаги навреме. Аз седя на другия край на масата и го гледам как бели картофите. Картофи от Германия. С швейцарско ножче. (още…)

На ръба между двата свята

Примамен от хладината на терасата, оставих лаптопа и се преместих навън. Извадих телефона и продължих да чета статията, която бях отворил последно на компютъра (благодаря, iCloud и Safari). Междувременно Dropbox качи автоматично снимката, която виждаш по-горе. За целта обаче иска да знае къде точно се намирам в момента. Въпрос на време е и да накарам тонколоните вкъщи да се пускат сами, когато се прибера, и да се изключват, когато изляза.

(още…)