Walking on the edge…

Един УеБлог на Иван Ралчев

За счупените прозорци

Случвало ли ти се е да минеш покрай обърната кофа, да се огледаш и да си хвърлиш боклука при останалите разпръснати наоколо остатъци от храна и обществена нищета? Не защото следващата кофа е на километър отстояние, а защото усещаш, че е норма на поведение.

Един чудесен кадър на jmcphotos - http://www.flickr.com/photos/jmcphotos/2310301476/

Нещо подобно гласи теорията за счупения прозорец, т.нар. Broken windows theory (по Уилямс и Келинг). Тя намира обяснение на простото наблюдение, направило впечатление на теоретиците през 80-те години на миналия век – че социалният безпорядък води до задълбочаване на самия този безпорядък и изобщо до повишаване нивото на престъпността.
(още…)

Време ми е за каска

Убеден съм, че има някаква зависимост между цената на един автомобил и вероятността неговият собственик да е свикнал да не се съобразява с правилата за движение по пътищата. Много е вероятно да е правопропорционална.

Не е изключено подобна зависимост да има и между мощността на един автомобил и гордостта на неговия собственик. Гордост, която да не му разрешава да остави велосипедист да кара спокойно и плътно вдясно по иначе широк път, по който могат да се разминат три велосипеда и един автомобил.
(още…)

Из града на пълна контра

Обичам автомобилите. Сядам зад волана с удоволствие винаги, когато ми предстои дълго и приятно пътуване. Но с още по-голямо удоволствие излизам от входа на апартамента с велосипед на рамо. Дотолкова свикнах със свободата, която ми дават двете колела, че не бих я разменил нито за нехайното удобство на градския транспорт, нито за забавните разговори с таксиметровите шофьори, нито дори за плавното изкачване с колата по запълнените по най-нова технология булевардни дупки.

В дигиталния живот, който водя близо 60 часа на седмица, копнея за прегръдката и целувката на любимия човек. И всеки миг, който изпращам далеч от движещите се забързано в корпуса на компютри и смартфони електронни импулси, ми напомня колко много крехки, но съществени детайли има аналоговият свят.
(още…)

Към Великанската пътека

Помниш ли хостела с отключената входна врата в Колерийн, Северна Ирландия? Когато се събудихме и се затътрихме надолу по стълбите, за да си приготвим закуска, в кухнята открихме ето това. Две колела, изминали разстоянието от Корк до Колерийн – близо 500 км. Собствениците им, баща и син от Англия, предприели предизвикателното пътешествие пет дни по-рано и им оставаха още три, за които щяха да се разходят по северния бряг и да се спуснат отново на юг, за да се качат на ферибота и да се върнат в Англия. Ние им разказахме какво сме видели по пътя, те пък ни посочиха по-впечатляващите маршрути из Ирландия. И въпреки че тръгнахме преди тях, не след дълго ги настигнахме по пътя към Бушмилс.
(още…)

Първата сутрин в Ирландия

Сутрешният дъжд не ни свари неподготвени. Очаквахме го. Прибрах фотоапарата под новата си ветровка, която грижовно ни скри от мокрите капки. И така с начертан маршрут до следващия сравнително голям град, с Ким се запътихме към колата, която оставихме да пренощува в съседния подземен паркинг. Ако си я бяхме взели при нас в стаята в хостела, сигурно щяхме да платим същата цена. Паркирането в по-големите градове е затруднено, а и платено. Обикновено нощувката на автомобила струва 15 евро, но за гости на хотела в близост може да се договори и по-ниска тарифа – 10 евро например.


(още…)