Walking on the edge…

Един УеБлог на Иван Ралчев

Маршрутът през Канада – по TCH до Квебек

Едно от най-трудните решения, с които можеш да се сблъскаш, когато си на път, е в коя посока да поемеш и какво да видиш. Особено ако страната, в която се намираш, е с обща площ почти 10 000 000 кв. км и голяма част от нея не е докосната от цивилизацията – нещо, за което мечтаеш, ако по цял ден си потопен в модерния излишък от материалистично мислене.

Дивата Албърта с невероятните гледки към Скалистите планини…

Moraine Lake в Banff National Park. Една снимка на Richard Dedeyan: http://www.flickr.com/photos/richdedeyan/2792397013/

Останките на изоставени миньорски градчета, построени в зората на златната треска…

(още…)

До Канада и назад

Пак щях да се чудя какво да правя на летището, затова си взех книжката. И любимите хора пак щяха да ми липсват, този път дори за повече – цели три седмици. Но имах нужда от почивка и единствената ми връзка с технологиите да бъдат дигиталният ми фотоапарат, кварцовият ми часовник и BlackBerry-то (за всеки случай). И така поех на път към огромната Канада.

А Канада е красива и подредена страна. Единственият проблем е, че и там, подобно на САЩ, се чувстваш ужасно малък на фона на високите сгради и широките магистрали. Но идеята да пътуваш с дни през канадската тундра и да се потопиш в тихия живот на малки градчета, сгушени или между диви гори, или в тихи заливчета, може да те накара да забравиш всички притеснения. И въпреки че нашият маршрут започваше в Торонто и пресичаше Квебек, в края си щеше да ни отведе в Нюфаундленд.

Но първо се разходихме до Ниагара. Видях величествените водопади веднъж, но от американската страна. Още тогава съжалих, че не можах да прескоча от другата. И с право…

(още…)

За счупените прозорци

Случвало ли ти се е да минеш покрай обърната кофа, да се огледаш и да си хвърлиш боклука при останалите разпръснати наоколо остатъци от храна и обществена нищета? Не защото следващата кофа е на километър отстояние, а защото усещаш, че е норма на поведение.

Един чудесен кадър на jmcphotos - http://www.flickr.com/photos/jmcphotos/2310301476/

Нещо подобно гласи теорията за счупения прозорец, т.нар. Broken windows theory (по Уилямс и Келинг). Тя намира обяснение на простото наблюдение, направило впечатление на теоретиците през 80-те години на миналия век – че социалният безпорядък води до задълбочаване на самия този безпорядък и изобщо до повишаване нивото на престъпността.
(още…)

Време ми е за каска

Убеден съм, че има някаква зависимост между цената на един автомобил и вероятността неговият собственик да е свикнал да не се съобразява с правилата за движение по пътищата. Много е вероятно да е правопропорционална.

Не е изключено подобна зависимост да има и между мощността на един автомобил и гордостта на неговия собственик. Гордост, която да не му разрешава да остави велосипедист да кара спокойно и плътно вдясно по иначе широк път, по който могат да се разминат три велосипеда и един автомобил.
(още…)

Из града на пълна контра

Обичам автомобилите. Сядам зад волана с удоволствие винаги, когато ми предстои дълго и приятно пътуване. Но с още по-голямо удоволствие излизам от входа на апартамента с велосипед на рамо. Дотолкова свикнах със свободата, която ми дават двете колела, че не бих я разменил нито за нехайното удобство на градския транспорт, нито за забавните разговори с таксиметровите шофьори, нито дори за плавното изкачване с колата по запълнените по най-нова технология булевардни дупки.

В дигиталния живот, който водя близо 60 часа на седмица, копнея за прегръдката и целувката на любимия човек. И всеки миг, който изпращам далеч от движещите се забързано в корпуса на компютри и смартфони електронни импулси, ми напомня колко много крехки, но съществени детайли има аналоговият свят.
(още…)