Walking on the edge…

Един УеБлог на Иван Ралчев

За фотографията и хората

Когато хванах фотоапарата за първи път, го задържах повече, отколкото беше необходимо. След като направих първия си кадър, продължих да фокусирам. Превъртях филма до следващата поза и зачаках. Фотоапаратът беше Zenit 12XP и в момента е прибран в шкафа ми. С този фотоапарат се научих да ценя красивото. Минимализма. Детайлите. Черния и белия цвят и нюансите между тях.

(още…)

Има дни…

в които подскачащият ми с различни мелодии за писма в петте ми пощенски кутии, съобщения във Facebook, Whatsapp и новости покрай четирите ми профила в Twitter, телефонни обаждания и т.н. телефон не успява да привлече вниманието ми. Въпреки старанието си.

(още…)

В Инсбрук

(още…)

Перфекционизмът, максимализмът и хората

През 2004 година, когато подкарах блога си, домашният компютър работеше постоянно. Защото беше моят сървър. Бях му сложил един тормозещ родителското тяло SuSE и ми вършеше чудесна работа, особено когато не ми се налагаше да сядам, да монтирам дискети и USB устройства и след това да се чудя защо нещо не е както трябва. Една или две години по-късно се отказах от домашния хостинг и започнах да си плащам за услугата. През 2007 година пък се сдобих с настоящия си Macbook Pro. И тогава окончателно осъзнах предимството на това да използвам нещо, което просто работи, без непрекъснато и отчаяно да се нуждае от вниманието ми.

И ако има моменти, в които не мога да заспя, докато не реша конкретен проблем, почти винаги се старая внимателно да подбирам битките и будните си нощи.

(още…)

Алпите…

Мисля, че няма нужда от коментар.

Изгледът от Patscherkofel