Walking on the edge…

Един УеБлог на Иван Ралчев

Наивност

Беше студено, а пресният сняг полепваше по влажните ми обувки. Раницата уверено тежеше на детските ми рамене, а в главата ми се рееха наивни мисли. Вървях почти безгрижен. Почти всички в града познаваха родителите ми. Заслужават го. Гордо минах под табелата, на която бяха изписани имената им. Тя май все още си е там. Табелата.

Чувствах се добре в средата, в която растях и в която се сблъсках с първите си малки предизвикателства. Като глуповатия, но убедително нахален комшия от съседния вход например. Още си спомням ризата, с която се правеше на мъж и не пускаше никого на пързалката – бяла, покрита с щампи, все едно от вестник. Или съученика, който се биеше в междучасията, докато аз въртях шестиците в бележника. (още…)

До Халифакс и нататък

Към Халифакс

Събудихме се рано, сипахме си чай и кафе и почти не обелихме дума, докато не приключихме със закуската. Багажът вече беше в колата, закопчахме коланите и поехме към изхода от Квебек в посока Халифакс, Нова Скотия. Не след дълго четирите ленти се сляха в една, която внимателно ни сближи с насрещния трафик. (още…)

За фотографията и хората

Когато хванах фотоапарата за първи път, го задържах повече, отколкото беше необходимо. След като направих първия си кадър, продължих да фокусирам. Превъртях филма до следващата поза и зачаках. Фотоапаратът беше Zenit 12XP и в момента е прибран в шкафа ми. С този фотоапарат се научих да ценя красивото. Минимализма. Детайлите. Черния и белия цвят и нюансите между тях.

(още…)

Има дни…

в които подскачащият ми с различни мелодии за писма в петте ми пощенски кутии, съобщения във Facebook, Whatsapp и новости покрай четирите ми профила в Twitter, телефонни обаждания и т.н. телефон не успява да привлече вниманието ми. Въпреки старанието си.

(още…)

В Инсбрук

(още…)