Walking on the edge…

Един УеБлог на Иван Ралчев

Срещата между новото и старото

Случва се често и почти винаги е много красиво.

Лъскави подлези и счупени прозорци

Доскоро подлезът на НДК беше едно ужасно място – често по стълбите се стичаше вода, окаченият таван липсваше почти навсякъде, осветлението не работеше, миришеше неприятно… Когато минаваш, просто няма начин да се почувстваш добре. После го затвориха за ремонт заради метрото. Ето как изглежда днес:

Усмихнах се доволно при гледката и побързах да я споделя. Някои от коментарите съвсем очаквано бяха в стила „колко ли време ще издържи така…“. Силно се надявам, че ще издържи много време. Ще ми се теорията за несчупения прозорец да проработи. Между другото, тази седмица в социалните мрежи се завъртя една по-подробна публикация по темата за счупените прозорци, но загубих линка. Ако някой я намери, моля да я сподели, че моята е доста лаконична. Гери я намери, благодаря! :)

Та, дано наистина запазим подлеза в този вид – чист и приятен. Кому е нужно да се чувства потиснат там? В близост работят и по пешеходната Витошка, която също обещава да изглежда доста добре. Колкото повече чисти и приятни места има в София, толкова по-слаби, надявам се, ще бъдат амбициите да рушим и загрозяваме. Така малко по малко ще подредим всичко.

Няколко цветни дни в Истанбул

Имаме смущаващия навик да забравяме, че светът е твърде голям, за да го познаваме достатъчно добре. Затова са пътуванията – те предизвикват сетивата ни и ги отварят за непознатото и новото, за нечие друго всекидневие. Пешеходната пътека, която за едни е скучният път към работата, за други се превръща в скромна и тясна пътечка към историята и изкуството. Цветните предмети от картичките вече са на една ръка разстояние. И колкото повече те болят краката, толкова по-щастлив и доволен си, защото си видял още нещо в живота си.

С такава нагласа се впуснахме в едно кратко пътешествие из Истанбул – горещото и апетитно късче земя от двете страни на Босфора. Въпреки че през по-голямата част от времето бяхме все в Европа, далеч не се чувствах така. Обонянието ми дразнеха съвсем други миризми. В обективите ми се сблъскваха много по-ярки цветове. Бързо забравих надеждата, че там ще намеря спокойствие – просто нямах нужда от него. Забавната агресивност, с която от всеки магазин и ресторант се опитваха да привлекат и задържат вниманието ми, мигновено измести на заден план удоволствието от осъзнатия факт, че телефонът ми си стои мирно в джоба и не ме тормози.

Без съмнение Истанбул има страшно много лица. (още…)

От старите ленти

Преди малко събрах на едно място всички снимки, които съм направил от 2009 година насам. 170 GB кадри, голяма част от които вероятно съм погледнал само веднъж. Точно като този по-горе. По примера на Йовко мога и аз да намеря позабравени, но хубави неща за показване.