Walking on the edge…

Един УеБлог на Иван Ралчев

Няколко цветни дни в Истанбул

Имаме смущаващия навик да забравяме, че светът е твърде голям, за да го познаваме достатъчно добре. Затова са пътуванията – те предизвикват сетивата ни и ги отварят за непознатото и новото, за нечие друго всекидневие. Пешеходната пътека, която за едни е скучният път към работата, за други се превръща в скромна и тясна пътечка към историята и изкуството. Цветните предмети от картичките вече са на една ръка разстояние. И колкото повече те болят краката, толкова по-щастлив и доволен си, защото си видял още нещо в живота си.

С такава нагласа се впуснахме в едно кратко пътешествие из Истанбул – горещото и апетитно късче земя от двете страни на Босфора. Въпреки че през по-голямата част от времето бяхме все в Европа, далеч не се чувствах така. Обонянието ми дразнеха съвсем други миризми. В обективите ми се сблъскваха много по-ярки цветове. Бързо забравих надеждата, че там ще намеря спокойствие – просто нямах нужда от него. Забавната агресивност, с която от всеки магазин и ресторант се опитваха да привлекат и задържат вниманието ми, мигновено измести на заден план удоволствието от осъзнатия факт, че телефонът ми си стои мирно в джоба и не ме тормози.

Без съмнение Истанбул има страшно много лица. (още…)

От старите ленти

Преди малко събрах на едно място всички снимки, които съм направил от 2009 година насам. 170 GB кадри, голяма част от които вероятно съм погледнал само веднъж. Точно като този по-горе. По примера на Йовко мога и аз да намеря позабравени, но хубави неща за показване.

Далекопроводи играчки и къщи играчки

Завих Tilt-shift обектива още в Бургас и по пътя спирах, за да направя някой и друг кадър и да си припомня чувството от играта с перспективата. Това горе е резултатът. Скоро пак!

Една от онези снимки…

които просто се случват, често без да искаш и без да си ги мислил много-много. Просто харесваш светлината, погледа, фокусираш и натискаш спусъка.

(още…)