Първата ми среща с Mac беше преди пет години, когато за първи път открих любовта си към алтернативата в един търговски център в Мюнхен – iMac. Докоснах „стъклената“ клавиатура, с учудване потърсих онзи придатък към монитора, който върши цялата работа, но намерението ми претърпя неуспех. Доскоро и безграничното ми желание да притежавам нещо плодово, макар и наполовина отхапано, оставаше незадоволено. Но не изневерих на природата си.
С нетърпение поръчах своя базов 15″ MacBook Pro (Intel Core 2 Duo 2.2Ghz, 120 GB HDD, 2 GB RAM, GeForce GT 8600M) и с готовност посрещнах пасивността на онлайн търговеца по своевременното му изпращане. Но когато получих известие от UPS, дори ужасно тежащите ми клепачи не можаха да ме спрат. Качих се на автобуса и прегърнах огромната си пратка.

dsc_1548.JPG

Дори и първото впечатление е за изключително внимание към детайлите – ноутбукът беше толкова старателно опакован, че ниският му профил (около 2.5см) се губеше в относително обемната кутия. Двата плика Everything Mac и Everything else съдържаха всичко необходимо, за да се убедиш, че този Mac и ти сте създадени един за друг.

dsc_1551.JPG

С треперещи ръце погалих слелия се с педантично изчистения от всичко излишно корпус стартиращ бутон. Попита ме как се казвам, направи ми снимка, постави я като „аватар“, избра най-удобната безжична интернет мрежа в околността и… ме спечели за свой вечен приятел. Само след няколко минути вече се ползвах от услугите на вградените микрофон и камера, възхвалявайки това калифорнийско творение в Skype.

Следваха няколко безсънни нощи, в които се опитвах да обуздая икономичната му пъргавина – в режим на минимална яркост на екрана и първа степен на осветеност на клавиатурата, активиран AirPort и играещ iTunes ме радваше малко повече от четири часа на батерия, докато свикна на новата система, улесняваща отвсякъде потребителя. Лаконичните менюта ме стреснаха, свикнал бях на безкрайния лист с безсмислени възможности за избор под Windows. Но след няколко часа в света на светещата на гърба на панела ябълка не спирам да се очаровам …