В началото изпитах чист и силен гняв. Не исках да приема, че толкова много хора реагират първосигнално и действат, без да мислят. После усетих, че не съм прав. Бях забравил за изгражданото с години недоверие и насажданото усещане за несигурност. Налице ли са тези условия, не ти трябва много, за да предизвикаш паника у хората, които през целия преход така и не са успели да се почувстват спокойни за настоящето и бъдещето си. И така стигаме до този сценарий.

След това последва отпорната вълна. Разумните хора започнаха един по един да надават гласове, за да се опитат да противодействат. Започнаха дискусиите и трескавата разменя на линкове. И зачаках момента на някого да му хрумне хештагът, който народът ще подеме – точно както се получи с #ДАНСwithme. И се случи – с #нетегля.

И аз не тегля. Реших, че единственото, което мога да загубя окончателно, е доверието в този народ. А това случи ли се, парите във валутата, в която той се разплаща, няма да ми свършат никаква работа.

За пореден път доказваме, че сме прост народ, а простият народ се управлява наистина лесно. Пускаш му мухата, а след това сядаш в удобното си кресло или зад бронираните тъмни стъкла на лимузината си и го наблюдаваш.

За пореден път доказваме, че не сме си научили урока. Така и не се наредихме на правилната опашка. Продължаваме да гледаме сериали, да четем жълти вестници, да губим време в социалните мрежи. И забравяме да разсъждаваме. Забравяме да знаем какво искаме и да вървим в една и съща посока. Забравяме да бъдем народът, с който иначе така се гордеем в учебниците по история.

Снощи за момент се сетих за филмите, в които красиви представители на извънземни цивилизации, напреднали изключително много в технологично и интелектуално направление, отказват да ни споделят тайната на светлинните двигатели и пътуването във времето, на устройствата, които лекуват и най-тежки болести, на вечния живот. Причината? Че не сме дорасли за тях. Почувствах се точно така – сред общество, което не е дорасло да използва рационално дори тези толкова прости социални мрежи, в които прекарва голяма част от съзнателния си живот напоследък.

После пък си представих нещо. Ами ако всички имахме определен брой животи, точно както е в игрите? Или да не са животи, а просто морални опити за живот. При всяка грешка, довела до страдание за някого, независимо под каква форма, да губим по един морален опит за живот. Колкото повече намаляват моралните ни опити за живот, толкова повече известия да получаваме за това, а заедно с тях и равносметка какво не сме направили като хората. И когато моралните ни опити за живот се изчерпят, да се превърнем в паметници на грешките. До нас ще са изправени интерактивни табла с нашата история и постъпките ни. Ей така, за да се поучат хората. Може би тогава, в един такъв свят, ще имаме шанс да станем по-добри и да се научим.

А на вас оставям решението какво да направите, за да докажете, че мислите и че искате едно по-добро бъдеще за себе си и за тези след вас – вашите деца, техните деца и т.н. Защото ние, за разлика от онези грозни хора, живеем с и заради следващите поколения. А аз заради вас и заради тях #нетегля.