Примамен от хладината на терасата, оставих лаптопа и се преместих навън. Извадих телефона и продължих да чета статията, която бях отворил последно на компютъра (благодаря, iCloud и Safari). Междувременно Dropbox качи автоматично снимката, която виждаш по-горе. За целта обаче иска да знае къде точно се намирам в момента. Въпрос на време е и да накарам тонколоните вкъщи да се пускат сами, когато се прибера, и да се изключват, когато изляза.

Moto X, новото умно устройство на Motorola, постоянно очаква твоите команди. Не е нужно да натискаш нещо и да пускаш приложение, просто да е достатъчно близо, за да те чуе, че казваш „Google Now“. След това можеш да правиш почти всичко. Както споделя и Робърт Скобъл, Moto X наистина променя правилата на играта. Смартфонът познава средата, в която работи, и колкото повече знае за нея, толкова по-полезен е. За някои от нас това е проблем. Притесняваме се, че споделяме твърде много лична информация.

Сутринта се качих на колелото и бавно се запътих към Софийска баница. Вътре беше горещо, но навън хората спокойно закусваха, забавлявани от закачливите гълъби. Приятел ми похвали закусвалнята. Не ги следя в Twitter, не съм харесал и тяхна страница във Facebook. Ако не беше той, сигурно никога нямаше да разбера, че близо до нас има такова чудно място. И баниците са наистина страхотни. Жената ги уви в амбалажна хартия (в каквато навремето завиваха сиренето) и ме помоли да я държа отворена. Казах й, че съм с велосипед и ще ми е трудно. Затова пък имам раница. Погледна велосипеда, усмихна се и ги сложи в торбичка, която да закача на кормилото, за да не прибирам баниците в раницата. Иначе нямало да са толкова вкусни.

Обичам и двата свята, но поотделно. Комбинацията им все още не е достатъчно вкусна.