Едно от най-трудните решения, с които можеш да се сблъскаш, когато си на път, е в коя посока да поемеш и какво да видиш. Особено ако страната, в която се намираш, е с обща площ почти 10 000 000 кв. км и голяма част от нея не е докосната от цивилизацията – нещо, за което мечтаеш, ако по цял ден си потопен в модерния излишък от материалистично мислене.

Дивата Албърта с невероятните гледки към Скалистите планини…

Moraine Lake в Banff National Park. Една снимка на Richard Dedeyan: http://www.flickr.com/photos/richdedeyan/2792397013/

Останките на изоставени миньорски градчета, построени в зората на златната треска…

Най-дългата пътна отсечка в Канада без нито едно населено място, бензиностанция или друго нещо, обитавано от човек…

В крайна сметка натоварихме раниците и куфарите в багажника на колата, заредихме резервоара и тръгнахме с бегла представа за спирките по пътя, както и километрите, които трябваше да изминаваме всеки ден, за да се приберем навреме. А общата дължина на маршрута беше… 7700 км. Без разстоянието по море от Нова Скотия до Нюфаундленд. Но за това по-късно.

Докато търсехме най-прекия път до Trans-Canada Highway, се усетихме, че сме забравили документите на колата. Да, примерен шофьор съм, но не ми се искаше по средата, по всяка вероятност в Квебек, да обяснявам на полицаите чия е колата. Още повече че с тия 140 коня нямаше да можем и да им се опрем особено… И с това, разбира се, приключенията само започваха. Но търпение. Първо да стигнем до Квебек. Той беше заветната дестинация, която избрахме за първия ден от пътуването. И въпреки че ме подготвяха за сблъсъка с табелите на френски, не очаквах, че няма да мога да разбера нито един ориентир по пътя. Разчитах на навигацията и пътната карта. Предвидливо бяхме избрали хотел в по-спокойна част на града, достатъчно близо до забележителностите и големите пътни артерии, но достатъчно далеч от лудницата в по-централните райони.

И така, малко след полунощ и почти 10 часа каране без почивка се намъкнахме в Quality Suites. Между другото, да живее Cruise Control-ът. Колата ни беше с ръчни скорости, но това не пречеше да поддържам скорост по съвсем правата и почти равна магистрала, без да докосвам с крак педалите. За скромната цена от близо 80 канадски долара на вечер имахме на разположение два телевизора, уютен апартамент с малка кухничка, вана, безплатен паркинг… Починахме и на следващия ден започнахме разходката.

Квебек е считан за най-европейския град в Канада. И действително старият град много прилича на европейски – по малките и тесни улички, по архитектурата, по градинките, по изписаните на френски менюта (имаше и на английски, за щастие). Беше красиво, но мрачно и хладно. А Фронтенак е божествен, особено с гледката към канала, платформата и красивите беседки.

Разходката из Стария Квебек е просто задължителна. Отделете повече време, ако имате възможност. Наистина има много красиви места, повечето от тях са встрани от главните улички. Паркингът е към 10 канадски долара за цял ден.

В момента, в който се отдалечиш от Стария град, си отново в Северна Америка. Американски коли, американски стълбове, американски къщи.

В един момент дори започнахме да се чувстваме леко неуютно, въпреки напеклото слънце. За да починем и заредим батериите, седнахме в едно хубаво заведение и поръчахме специалитета за обяд – доматена супа със сандвич. Без бира за шофьора, разбира се.

И все пак много неща там ми харесаха. Минаваха тежки и мощни коли, но не се чу нито веднъж форсиране на двигател, да не говорим за клаксон. Хората се наслаждаваха на времето, караха си спокойко, даваха предимство и на другите шофьори, и на пешеходците. Велосипеди бяха наредени редом с колите пред къщите, с много се разминахме и по пътя. Дворчетата бяха спретнати, тревата подрязана, всичко чисто и подредено.

Единственият недостатък беше, че се преуморихме от ходене. Затова се прибрахме по-рано в хотела, за да съберем сили за следващия ден и повече от 1100 км до следващата дестинация – Халифакс.

Да видим кога ще напиша следващата част от разказа.