Преди време да си получаваш имейла на телефона беше модерно. Днес е почти задължение. Преди продавачът в магазина те познаваше по име и знаеше колко често си купуваш хляб. Днес виждат името ти единствено върху кредитната ти карта и това е всичко. Разбира се, една безчувствена система все пак знае какъв хляб си купуваш, колко често и какво още слагаш в пазарската количка заедно с него.

Всичко се движи с толкова високи обороти, че понякога забравяме за вниманието. Не защото не искаме да го даваме, а защото не можем да обърнем внимание на всички. Затова и предпочитам по-малките мащаби. Те ти позволяват да вникнеш в детайлите и да направиш изживяването лично. Колкото повече ни дистанцират скоростта и новите технологии, толкова повече започваме да ценим личното внимание.

Преди малко си свалих приложение. Поредното, което да ме свързва с приятелите ми, като ми казва къде са и какво правят в този момент. За да мога да им се обадя, ако съм наблизо, и да се видим. Допреди няколко години нямах нужда от приложение, за да се видя с приятелите си. Когато го свалих обаче, получих съобщение от единия от създателите му. Благодари ми, че съм се присъединил, и каза, че е винаги на разположение, ако искам да споделя някакви идеи или открия проблеми. После получих и имейл. Там се представи накратко, разказа за идеята, остави ми личния си имейл и телефонен номер, за да се свържа с него при нужда. 24/7.

Да, автоматично генерирано съобщение, но заредено с ентусиазъм и разбиране. И под него стои едно име, а до него телефонен номер. Отговорих на имейла. А и приложението ми стана още по-интересно.