Преди няколко години покрай темата си за изпита за немска диплома в гимназията се бях зарил в мечтите на хората да създадат един по-добър автомобил. Писах за Prius, четох за VW и тяхната Ein-Liter-Auto, а дискусиите покрай горивната клетка и предимствата и недостатъците й ми костваха безсънни нощи. Днес имаме Tesla, рожбата на Елън Мъск. Имаме третото поколение Prius, а покрай него и ужасно много други хибридни автомобили на Toyota, Lexus, Volvo и още, и още. Имаме и изцяло електрически автомобили, включително и в София. Някъде там е и въздухът под налягане – тягата на бъдещето.

И докато тези превозни средства вече са малко или много достъпни, мечтите продължават. Съвсем скоро се запознах с една група студенти, преподаватели и ментори от ТУ – София. Тяхната мечта тази година е да бъдат първи в едно състезание – 29-ото издание на Shell Eco-Marathon. Това е състезание за ученици и студенти, които играят ролята на конструктори, инженери и пилоти на автомобили от градски тип и прототипи, захранвани с традиционни горива (дизел и бензин например) или използващи алтернативни източници на енергия (слънчева светлина, електричество, водород). Целта на всеки отбор е да измине възможно най-много километри с най-малко енергия.

За алтернативните източници на енергия, автомобилите и мечтите

Отборът на ТУ – София стана втори в миналогодишното състезание с автомобила на горната снимка, който са конструирали сами в Техническия университет. С него изминаха 188.5 км с 1 kWh енергия, генерирана от водород чрез горивна клетка. 1 kWh е потребената в рамките на 25 часа (пет вечери) енергия от 40-ватовата крушка на лампата до дивана ми. И тъй като средствата за образование са малко, не са имали цяло състояние, за да направят свръхмодерен електрически болид. Но за сметка на това са имали неизчерпаем запас от изобретателност и ентусиазъм (много я обичам тази дума, да).

Отборът на Техническия университет в София тази година ще участва за шести пореден път. И пак ще разчитат на изобретателност и подръчни материали. Както сподели инж. Благой Бурдин, досегашният капитан на отбора и сегашен ментор, оценката на времето, усилията, знанията и материалите, вложени в колата, надхвърля 150 000 лв. В същото време спирачките например са от велосипед. Това не им попречи миналата година да бъдат втори. Втори! Български отбор!

Рано или късно ще трябва да измислим алтернатива на разполагащите с ауспух автомобили. Горивните клетки и батериите са само една от възможностите. В единия случай имаме все още липсваща инфраструктура и сложен процес на добиване. В другия имаме неудобно ограничение в максималното разстояние, което може да се измине наведнъж, подправено с непрактично дългото време за зареждане на батериите. Хубавото обаче е, че развитие има. Както ще видите в по-долното интервю с Елън Мъск, вече има решения с малки компромиси.

Малко по-късно този месец ще можем да видим автомобила на ТУ – София на живо. Там ще са творенията и на други два български отбора, които ще се включат в Shell Eco-Marathon 2013 в Ротердам – от Техническия университет във Варна и от Професионалната гимназия по селско, горско стопанство и туризъм „Н. Вапцаров” от Чепеларе. Всички до един са млади и кипящи от енергия и желание за победа. Аз лично нямам търпение и ще им стискам палци да победят – не само защото ще получат заслужена награда, а и заслужено внимание. Надявам се по-лесно да намират спонсори занапред.

Повече актуална информация (към днешна дата) по темата можете да прочетете тук: