Слънчевите лъчи си пробиваха път през буреносните облаци, обещаващи приятен и освежаващ дъжд. Обичам бурите, а денят беше неделя, 26 май. Превключих на по-ниска скорост и ускорих. Исках да ги настигна и да се насладим на бавното каране, ритмичното движение на чистачките и звука от гумите, стъпващи в локвите по асфалта. И тогава колите пред нас започнаха да забавят темпо с включени аварийни светлини. Не беше трудно да предположим, че е станала катастрофа. Подреждаха се в две почти стройни редици. Спрях и извадих телефона. Понечих да се обадя, но явно всички правеха точно това в този момент. След малко умря и мобилният интернет. Ясно беше, че ще се чака.

Изведнъж в аварийната лента с висока скорост започнаха да се изнизват автомобили – черни мерцедеси, сини беемвета, раздрънкани фолсквагени, ръждиви опели и какво ли още не. Бързо и самоуверено пропускаха да съобразят, че аварийната лента неслучайно се нарича аварийна, че някой може да изскочи между колите, че рано или късно и тази лента ще се запълни и просто ще стигнат пет минути по-рано до първия светофар преди София. Изгасих колата и се показах навън в лекия дъждец. Междувременно аварийната лента също се запълни с коли и всички спряха. Вече не бях просто изнервен. Има моменти, в които мантрата „не им обръщай внимание“ просто не работи. Точно тогава някъде зад нас се чуха сирените на линейката.

Сега си представете три колони коли, обхванали трите ленти на магистралата и плътно спрели една до друга. Колко ли време ще отнеме на хората, за да се координират и да си изместят леко колите, за да направят място на линейката? Доста. За щастие линейката мина, а след нея се наредиха няколко коли, които решиха да се възползват от проправения коридор, за да изпреварят останалите. Номерът на една от тях, която виждате на долната снимка, е СН 8119 КК.

След този случай хора от съседната лента на своя глава препречиха пътя, за да спрат наглостта. Щом се показваше някой сервизен автомобил, се отместваха и после пак препречваха пътя.

Почакахме още малко и бавно ни пуснаха напред. В катастрофата бяха участвали наистина много коли. Първият сигурно е намалил по-рязко, следващият не е успял да реагира навреме и така. Случват се такива работи – по-често, отколкото ми се иска, но какво да се прави. Лошото в цялата работа е, че като телета не помислихме дори за минута какво може да има отпред. Единственото, което ни беше в главите, докато чакахме, беше да се промъкнем, ако може, между останалите и да отпрашим напред. Ами ако вие попаднете в такава катастрофа? Ами ако пострадате тежко и имате нужда от наистина спешна помощ? И ако някой застане на пътя на линейката, просто защото е свикнал да не разсъждава трезво и да не бъде наказван за това?

След този инцидент видяхме още две или три малки катастрофи, включително и един обърнат камион. Не знам дали е истина, но някой сподели в Twitter, че е имало хора, които са спирали и са събирали зеленчуци – разпиления товар на камиона. Ще ми се това да е просто шега, защото е абсурдно да се случва. И накрая ме довърши новината, че абитуриенти набили лекарския екип, притекъл се на помощ на пияно до безпаметност момиче, защото се били забавили.

Хора, крайно време е да се вземете в ръце.

Снимка: @optimiced