След дълго разлистване на краткото меню в Дивака поръчах така чакания обяд. Междувременно заредих foursquare приложението и избрах местонахождението си. Вече бях опитал пилешката супа и бях отпил от изпотената халба бира, когато се появи и приятел и колега от работа. Първите й думи бяха “Супичка, а?”. Ако не беше foursquare, можеше и да не [...]

Още от малък не се обиждам лесно. Дали защото физическият ми статут на не-побойник никога не ми е помагал в саморазправите, или защото така съм възпитан, не знам. Факт е, че обикновено пропускам да обърна внимание на такива работи. Така и този път, когато преди няколко седмици другарят Божидар Димитров се обърна към народа и [...]

Започвам да се чувствам като истински ерген. Крайно време беше. Велосипедът ми е точно до входната врата, като по всички онези модерни филми. А след като вчера похарчих и малко състояние, за да увелича съотношението скорост/обороти, от центъра на София спокойно се прибирам за 15-ина минути. Честно казано, не виждам никакъв проблем в това. Факт [...]

Гледката през прозореца ми омръзна. Редуват се слънчогледови насаждения, изоставени заводски сгради, полусъборени тухлени къщурки с по три кози отпред и прелези. Колелата уморено потракват. Само преди един час убедих пътниците във вагона да затворим прозорците и да дадем шанс на климатика да си свърши работата. Не беше много трудно, но една възрастна жена сякаш [...]

Когато преди година заслизах по стълбите на Варненския икономически университет, без намерение скоро да ги изкачвам отново, единственото, което изпитах, беше удовлетворение. Не ми беше толкова лесно, обаче, да гледам как автоматичната врата на икономическия факултет на университета в Лунд се затваря след мен. Естествено, в буквалния смисъл на думата. Както каза един от най-добрите [...]