С фотография се занимавам вече няколко години.
В началото гордо размахвах Canon Powershot A75. Но скоро прозрях истината – дигиталният образ от малкото канонче не можеше да се мери с онзи от филмовия фотоапарат на майка ми – Zenit 12XP, за който тя навремето отделила цели четири стипендии.
Доста време публикувах снимки по домашните фотографски форуми. Не намерих подходящата публика ли, сгрешил ли бях с хобито, или просто нямах нужните умения, но не преуспях. Е, поработих няколко месеца като фотограф. Научих се да кадрирам бързо, без да се замислям… Портрети.
Докато събирах изснетите филми в нощното шкафче в квартирата, мечтаех за тежко и модерно дигитално тяло. Дали щеше да бъде помпозен Canon, или просто Nikon, времето щеше да определи. Реших да пренебрегна професионалните мнения и набързо похарчих малко състояние за D200.
Наложи се да изчакам следващите няколко чека, за да го екипирам и с подходящата бюджетна оптика. След това, през следващата година не похарчих нито лев за дообогатяване на асортимента във фотографската си раница. После пък дадох 60 лв за MC Волна-3 2.8/80, само и само да укротя страстите…
Съвсем наскоро, след като изщраках един черно-бял Profoto на Kodak, реших все пак да изневеря на въздържанието. Така се сдобих с Nikon F4s – тежко филмото професионално тяло, завладяло сърцата на много от 1988 година насам.
Преустанових пикселпосткия фото-проект, който започнах много отдавна, в името на нещо по-ново и различно – нещо като по-динамичен фотографски проект с непостоянна цел.