24

Всяка година по това време майка ми и баща ми се доближават до леглото ми рано сутринта, погалват ме по разрошената коса, за да ми пожелаят всичко най-хубаво в живота. След това, когато се събуди и разтърка сънено очи, сестра ми идва и ме прегръща. Доволна е да ми каже, че ме обича.

И въпреки че и миналата година не им бях под ръка, за да проиграят същия този сценарий, сякаш чак днес осъзнавам, че нищо от това не е нужно. Знам, че майка ми и баща ми ми желаят всичко най-хубаво в живота и правят всичко по силите си, за да ми помогнат да го постигна. Сестра ми ме обича повече от всичко и се надявам, че го заслужавам. В очите на бабите и дядовците и двамата сме повод за гордост, но и двамата имаме какво да доказваме все още. Най-вече на себе си. Вече имаме да даваме, стига сме вземали.

И така, днес, по някое време довечера ще стана на 24 години в компанията на двадесетина човека. С някои от тях ще се срещна за първи път, с други – за втори. Останалите съвсем спокойно мога да нарека приятели. Всеки един от тях е успял да ме спечели с нещо през тези няколко месеца. Някои ми напомниха, че греша. Други ми показаха забавната страна. С трети се състезавам. Всички са млади и интелигентни, различни един от друг. Имам доста приятели във Facebook, Twitter, Skype, Jabber и GTalk. С някои от тях вече съм пил бира, при това Столично тъмно, с други – при първа възможност.

Съжалявам само за две неща. Няма да мога да се видя с Григор и Светла, Огито и Мъри, Илия и Стаси. Приятелството ми с Григор започна преди 6, 7 или 8 години. Отдавна беше, не помня! Тогава за първи път вдигнахме прахоляка из морската градина заедно, яхнали велосипедите, за да се превърне това в традиция и повод да пием бира и ядем картофки, ходим на кино и да си имаме пълно доверие. Той е пълна моя противоположност и незаменим другар. Светла пък е пълна негова противоположност. Двамата с нея сме му ученици и затова тренираме заедно в словесните битки. Благодаря им предварително, защото със сигурност няма да пропуснат да се обадят от България. Огито, Мъри, Илия и Стаси пък са ми приятели от университета. С тях винаги съм имал какво да си кажа. Май само курсови работи не сме писали заедно. Е, с Огито на няколко пъти се подготвяхме за изпити в една стая. Бая бира сме изпили заедно, за да разрешим доста от световните мистерии. С Мъри често сме си говорели в морската градина и в кварталните заведения на Варненската Чайка. Сега ми се ще да беше по-често. На Илия и Стаси пък дължа много от академичните си победи. С тях изкачих и заснежения и опасен път към Елена веднъж. Скоро, надявам се, пак! Второто е, че със семейството ще се гледаме по Skype. Е, няма да мога да ги прегърна наистина, но ще мога да бъда почти истински на няколко места – при баба и дядо и вкъщи при тях с другата баба, а и те ще могат да присъстват на рождения ден.

Нямам за какво друго да съжалявам. Надрастнах дребните си грешки и съм готов да ги повторя, този път с иронична усмивка на лице. Някак си си спечелих достатъчно обилна доза самочувствие, за да може и на мен да ми е все тая. Почти разбирам какво ми говорят на шведски, почти мога да им отговоря на английски и немски. Почти знам какво трябва да направят SAAB, за да могат повече от нас да им се кефят. Почти одъртях. Почти наздраве!