Демократично

21 януари 2010 всекидневни с етикети:

Демокрацията е хубаво нещо. Съвсем спокойно можеш да постигнеш недемократичните си цели. Добре че поне ни оставят възможността да протестираме тихо и кротко във Facebook. Ама сега и той като стане платен, ще се събираме тайно и скришом ще надигаме глас на недоволство под някой орех. Ама съвсем скришно, че да не вземе някой да ни издаде в Twitter.

Отсега ви казвам, супер забавно ще е. Не че съм големият протест-запалянко, ама предполагам, че ще е така. Все пак, срещаш се с разни недоволни хора, които искат не просто някаква промяна. Хора, които искат нещо, ама не това, което им дават. Жалкото е, че май ни липсва смелост. И мотив. То едно време всичко е било по-хубаво, даже и протестите. Сега във въздуха витае примиреност. Или поне в тоя около мене, щото все съм си мислел, че от протест полза няма. Чувствам се твърде малък все още, за да разчитам на това, че някой ще ми обърне внимание. И колкото повече разчитам на някого или нещо, толкова по-малък ставам. Абе, супер е.

Още по-яко е от устата на собствения си баща да чуеш, че смисъл от прибиране няма.
А аз тъкмо бях решил да си взема една тежка норвежка права лопата (да, без запетайките) и билет за България.

Още малко и да си въобразя, че съм Джон Голт и мога да спра двигателя на света. Колко му е. Може да я оставим тая държава да прогние, да потъне и после да си я извадим на повърхността, да я почистим и да си я ползваме по предназначение. Доста по-бързо ще стане. Та, за това става въпрос де.

Коментари

Боян Юруков (21 януари 2010):

Аз точно това действам в момента – билета към БГ или по-точно работата в БГ заради която да си взема билета. Не, че ми се седи на опашки и ми се крещи на тъпи чиновници, но ми писна от разстояние да се ядосвам.

Иван (21 януари 2010):

Хора като тебе ни трябват, Бояне, иначе заминаваме. Успех във всяко начинание ти пожелавам!

Соня Стефанова (21 януари 2010):

Много песимистично Ванко, защо?А относно съветите на родителите – прочети нравствените писма на Сенека, там ще откриеш защо, кога и как не трябва да ги слушаш.Ако такива като теб не се завърнат горко ни, това бих казала аз като родител.Правата лопата е еднакво права навсякъде във Вселената.Ти избираш къде да я въртиш.У дома потта, която ще се лее от теб ще попива в българска земя и това не е малко, остава след теб и за твоето поколение.Чуждата земя не ще я приеме като своя, така е устроен света.

Елида (21 януари 2010):

Правата лопата беше за друго…то е като резултат по-скоро от всичко ;) Понякога и аз това си мисля, особено тук, докато се занимавам с разни проекти – че е много по-лесно да се хванеш да направиш всичко от самото начало, отколкото да се мъчиш да преправяш и преправяш вече направеното…Много бих искала да имам отговор на „въпроса“, който си задал тук, защото така бих знаела и за мен самата.

Иван (22 януари 2010):

Не е песимистично, иронично е, Соня. Но другото е съвсем вярно. Някой май беше казал, а и да не е, то дано се намери някой, че е по-добре да ти е трудно, но да постигнеш нещо, отколкото да не направиш нищо в живота си. България няма да избяга, ще я оправим, когато имаме силата и знанията.

Елида, и за оная работа ще остане време, пък и някой остър ръб на лопата. Със сигурност е много по-лесно, май и ефективно. Пък и, в крайна сметка, нали резултатът е важен. С кърпене до магазин за дрехи не се ходи.

Напиши ми коментар