Имам един приятел. Много добър приятел. С него винаги можеш да спориш, при това за всичко. Има какво да каже, знае и как да го направи. Интересното е, че почти всеки път е краен в идеите си.
Спомням си как веднъж каза, че философите не могат да те научат на нищо. Според мен могат, стига да не подхождат като философи. Важното е, че заявявайки го, както и с всяко друго свое мнение, ми даде невероятната възможност да погледна от другия ъгъл. Умее да убеждава. От това понякога боли, но за мен е просто отрезвяващо, защото когато казва нещо, зад гърба си пази аргументи и не го е страх да ги използва.
Срещал съм се с хора, които са пълна негова противоположност. Те нямат собствено мнение, затова се и опасяват да приложат съображения, които се различават от всеобщите. В един момент се оказва, че дори не ги разбират. За тях нещо е такова, просто защото е точно такова. С такива хора обикновено е трудно да стигнеш до консенсус, а дори и да успееш, разговорът е безумно скучен.
Имам един друг приятел – той е арогантен. Има основание да бъде такъв. Не говори много, но мнението му е тежко е ценено. И с него разговорите са предизвикателство.
Уважавам и двамата. А аз не уважавам много хора. И двамата се борят за нещо. Знаят за какво, знаят как. Знаят какво и колко ще им струва. А има и такива, които го правят, защото трябва да го направят.
Благодаря ти, човече. Каквото и да те е провокирало, за да го напишеш… Благодаря !
С другия явно не се познаваме…
Този текст ще бъде прикрепен с кламер към CV-то. На отделна страница – „Другите за мен“ ! :-D
За нищо, приятелю! Даже и един подпис ще врътна, за достоверност :-P
Хубаво е човек да има приятели, с които е достатъчно близък, за да чува само истината! И си е предизвикателство да запазиш такива приятели! Дано винаги останете близки :)