Като че ли нещата, които ме правят щастлив, са съвсем прости. Нещо обикновено, просто ей така, може да ме накара да забравя за всичко. Не знам, може би така трябва да бъде. Може пък отново да се задоволявам с малко. А може всъщност изобщо да не са малки. Във всички случаи разглеждането на онези съставни части на живота, които му придават по-оптимистичен и радостен привкус, ни напомня за съществуването им. Благодаря на Мария и Ивайло за повода.
Първото от тях е звукът на познат глас рано сутрин. Може да е краткото „добро утро“, малко по-дългото „аз отивам на работа, яденето е в хладилника“ или красивото „обичам те“. Всяко едно от тях ме разтърсва от поредния егоистичен сън и издърпва крайчетата на устата ми в усмивка, защото и през този ден не съм сам.
Затова и второто са хората. Всички онези, които са ме блъснали по челото и са прошепнали – „щом не можеш да живееш заради себе си, направи го заради мен“.
Третото пък са кратките моменти от живота, в които проблемите изглеждат маловажни, а задълженията могат да почакат. Времето спира, просто защото нещо добро е изскочило насреща ми.
Четвъртото пък е щастието в очите на другите. Каква по-голяма награда от усмивка или сълза на радост. Може да е било заради подарено цвете, заради неочакван жест или заради добра дума. Не е полезно да мислим само за себе си.
Но пък късно вечер, след дълъг и уморителен ден чаша отлежало червено вино, поставена между високи свещи, подклаждащи игриви пламъчета в очите на любимия човек, може да ме отведе на най-високото, неизследвано от никого досега емоционално небе, за да не пожелая никога да се завърна.
Не знам колко трябва да са. Само едно дори е достатъчно, за да се чувстваш щастлив. Аз наистина нямам основание да не бъда. А ти?
Учудващо е как с подходяща нагласа на ума винаги може да се чувстваш щастлив. Не знам дали си чел като малък книжката „Полиана“ (май е по-скоро за момиченца), но в нея главната героиня доказва, че дори в най-лошите неща може да намериш нещо позитивно. Тези дни осъзнах, че имам две дребни, но значителни радости в живота – да споделям усмивките с хората по улицата (9 от 10 пъти като се усмихнеш на сбръчкана муцунка тип „Ям само лимони откакто съм на 3″, тя се променя коренно) и да гледам хванати за ръце двойки. Дори да съм имала лош ден, действа :)
Безспорно е така. Съзнанието ръководи всичко. А не е трудно да го управляваме.