Walking on the edge…

Никога не съм възприемал най-известния български футболист сериозно. То, същото, се отнася за всички футболисти и този спорт изобщо, ама посягайки на човек заради снимка на публично място, направо излезе от класациите за най-изостанал съвременен неандерталец. Българска му работа…

Новият по-мощен и паметлив iMac пристигна малко по-рано, отколкото се очакваше. Все така в алуминий и стъкло…

След дълго отлагане реших да отделя време на още една блогърска игра, в която този път ме намеси Мария.

Последните три книги, които си купих, бяха две. Спомням си, защого ги намерих и прочетох за два дни. Просто в последно време рядко имам време да разлистя нещо, което не е на английски и не може да се намери в интернет. Неудобно, но факт. Теоритизацията елиминира всякакви намерения за духовно развлечение и обогатяване. Затова и посегнах към тях:

- Шестте свещени камъка, Матю Райли

- Хаос, Джак дю Брул

Харесвам стила им и се четат толкова бързо, че да ми остане време за всичко останало.

Последната книга, която купих за някого, беше “Животът - инструкции за употреба” на Джо Витале. Стори ми се много практичен и интересен подарък за рождения ден на Стоян.

Последните три книги, които прочетох, бяха:

- Децата на Хурин, Дж. Р. Р. Толкин

- Билбо Бегинс или дотам и обратно, Дж. Р. Р. Толкин

- Хаос, Джак дю Брул

За последната вече писах, а първите две удобно се наместиха до Властелина на пръстените, който наскоро започнах да чета отново, без да съм убеден, че ще успея в скоро време.

Една от книгите, които бих искал да прочета отново, е “Шестте свещени камъка”, защото иначе, когато излезе втората част на поредното приключение на Джак, ще се наложи да си припомням имена и факти… Втората вероятно би била “Едно” на Ричард Бах, защото не просто е различна, а и подценена. А третата, може би, “От неудачник към преуспяващ търговец” на Франк Бетджър. Тогава успя да ме мотивира.

Нямам идея кога ще е най-скорото време, в което съвсем спокойно ще мога да посегна към някоя книга. След три години в университета все още ми е трудно да повярвам, че той действително ме подготвя за Живота. А предвид стремглаво наближаващия момент на челен сблъсък с не просто сломяващи духа неуспехи, остава да се подготвя сам, живеейки… За съжаление. А книгите завинаги ще си останат най-невероятното приятно и полезно бягство от живота.

Не свети в тъмното, обаче най-накрая е на гърба ми.

В рекламното студио не съумели да я сложат там, където исках, а са я пуснали няколко сантиметра надолу към центъра на тениската, като дори не са успели да го нацелят, а е някъде встрани.

Надписът отпред също е станал жертва на немърливостта…

Но, както се казва, за без пари - толкова.

Съвсем скоро ще поръчам и следващата заедно с убедителни инструкции кое-къде-как-защо…

I’m a Mac, все пак. И нека пропагандата продължи.