Walking on the edge…

Един УеБлог на Иван Ралчев

#TheNextBigThing

Когато се качих днес в метрото, си представих как биха изглеждали лицата на хората, ако осветлението беше по-слабо. Щяха да са сини – огрени от синята светлина на смартфони и таблети. С толкова технологична мощ в ръцете си, която ни свързва, позволява ни да четем, слушаме, играем и поумняваме и в движение, някак си естествено е да се запитаме какво е следващото голямо нещо.

Не знам дали ще е под формата на часовници и гривни, очила и обувки. Всъщност идеята колата ми да ми препоръча да мина по друг маршрут заради задръстване, а и защото точно по пътя има бензиностанция, в която мога да използвам натрупаните си до момента бонус точки, не ми звучи никак зле. Само леко ме плаши, защото е свършила мисленето вместо мен, а ми е оставила само механичното въртене на волана и смяната на скоростите. Може би съвсем скоро и това няма да се налага да правим. Да оставим притесненията настрана.

Както е казала Ади, голямото нещо всъщност ще е малко. Представете си например никога повече да не ви се налага да търсите дребни, за да си купите билет в трамвая, или да ровите по джобовете, за да изкарате картата си и да я доближите до автомата. Качвате се, трамваят ви регистрира, отброява си точките от кредита ви и не ви занимава с нищо. Нещо малко, почти невидимо, ви е спестило цялото неудобство. (още…)

„Виж, ти явно не разбираш…“

„Не става така.“

През последните седмици доста от разговорите с приятели се въртят около това мое неразбиране за нещата от живота. Отказът ми да приема някаква практика за нормална, само защото се прилага на много места и от много хора, пък среща звучащото някак успокоително „така е навсякъде“. А с „някой ден ще разбереш“ предизвикват едносекундна учудена гримаса, последвана от наивна усмивка. Мда, сигурно е така, но изобщо не смятам да чакам.

Млади сме. Сега е моментът да не разбираме, да се питаме защо нещо е така, а не иначе. Точно сега трябва да се противопоставяме, вместо да се вписваме идеално в обстановката, така че да не ни забелязват.

Сега трябва да предизвикваме статуквото, защото милиони малки и големи неща чакат да бъдат поправени, подобрени, надградени или сменени. А това не става със страхопочитание, спокойствие и примирение. Става с опити и младежки ентусиазъм. Не ни го гасете с тези отговори. Разпалвайте го.

По-малко

Подпирам велосипеда на стената в коридора и се оглеждам – един чифт обувки, едно палто на закачалката, два велосипеда, един шкаф. Да, така може.

Докато вземам горещ душ, обхождам с поглед банята. Не е никак голяма и вътре няма почти нищо – освен шампоан и душ гел, четка и паста за зъби, самобръсначка и пяна за бръснене. Дали не мога да освободя още малко пространство? Не обичам около мен да има много неща. Затова и вече не карам велосипед с повече от една скорост. Много по-просто и лесно е, по-леко е и почти няма какво да се счупи. А и удоволствието е много по-голямо.
(още…)