Walking on the edge…

Отново се явявах на изпита, но този път бях попаднал в някакво потискащо и без това свенливите ми познания по английски помещение. Вместо да започнем с listening и познатото до болка On this occasion only the conversation relating to this will be played first, щяха да ни измъчват… И когато се събудих, знаех, че така или иначе днес вече нямам за какво да се притеснявам.

Резултатът от изпита ме чакаше на 11-то гише в Новата поща. Изкъпан и гладен тръгнах леко потреперващ. Връчиха ми плика.

Listening - 9/9

Reading - 8.5/9

Writing - 6.5/9

Speaking - 6/9

Още в края на изпита знаех, че с писането съм се справил що-горе добре. След разговора пък спокойно можех да назова грешките си.

Е, 7.5/9 като крайна оценка е fair enough, дето се вика. Сега остава да подготвим дипломните си работи и да завършим. А след това ще пращаме снимки от Северна Европа, лутайки се из някой университет.

За добро или лошо, Apple Inc. и техните продукти и за мен се превърнаха в нещо, за което има какво да се каже. Не защото са лъскави и модерни, или поне не само заради това, а и понеже зад тях стои нещо повече от нововъведение или покрита с прах иновация.

Около Apple се шуми като на страниците на някой таблоид. E, в повечето случаи аналогията с пълна сила се отнася и за верността на подадената информация. И въпреки че сред електронните ми абонаменти технологичните са само 6, делът на новините за Apple придобива двуцифрено процентно изражение, понякога надхвърлящо полезния максимум. Факт е, че голяма част от информацията, която newsgator доброволно събира за мен, така и не привлича вниманието ми. Днес прехвърлих 4000+ статии, посветени на американския bailout (по едно време се срещаше във всяко трето заглавие, пък сега покрай Детройт пак…), отстъплението на долара, обезкуражаващите очаквания на Toyota за следващата година, японската рецесия, MBA, енергийните пазари и алтернативните източници на енергия… Безспорно правдоподобно ми се стори, че все повече държави от Стария континент искат € за своя валута. Че и исландците я окъсали. Даже и англичаните уж се замислили…

И все пак двадесетината наотворени адреса в safari бяха за Steve Jobs, Phil Schiller и Macworld Expo. Последно участие на изложението, което мнозина свързват с истинското лице на Apple, и то водено от вице-президента по маркетинговите въпроси на компанията, би могло да се тълкува по много начини. E, изложението ще се състои и през 2010 г., че и след това, но Steve Jobs няма да размахва ръце, облечен в дънки и размъкнат пуловер, увлечен в обясненията за новите ябълкови продукти.

Защото и Apple се стараят да угаждат на заформилата се около култа към продуктовата им линия общност само дотолкова, доколкото тя носи доходи на акционерите. Хм, слуховете около последния keynote смъкнаха ценните им книжлета с около 6%, но…

В един момент обаче се оказва, че едно участие на традиционно изложение рядко носи дивиденти, но в същото време е свързано със солидни разходи. И това в най-висша степен се отнася за IT-сектора. За печалбата на Apple работят хиляди блогове, стотици форуми. За iPod често се говори малко по-късно през годината. Малки или големи групи вманиачени потребители редовно посещават 250-те им магазина по света, докато apple.com съвсем добронамерено и твърде успешно поставя началото на нови миграционни вълни. Жалко. И все пак, надявам се, че Steve се радва на добро здраве, въпреки че вероятното му отсъствие по-скоро тегли в друга насока…

Разбира се, не е за пренебрегване и гледната точка, която разкрива поведението на Apple в светлината на иновацията - днес за продуктите по-характерно е еволюционното, отколкото революционното развитие.

Та така. И от тях има какво да се научи.

Когато наближи краят на годината, ми се струва, че лошите теми за разговор стават все повече, а все по-малко са онези, които запрятат ръкави, за да се справят с нелепите трудности и пречки.

За сметка на това имах достатъчно време да се чувствам безсилен, докато простотиите си се случваха. А докато гледах Taken, се чудех кой и с какъв акъл е способен на подобни своеволия и кои са онези, които му позволяват. Отговор на нито един въпрос не можах да намеря, нищо ново. Но щом и управниците се срамуват да се изправят срещу съвсем явни проблеми, не знам и какво повече може да се очаква.

Днес пък някак си нагледно по bTV вървеше поредицата за студентската реалност в студентски град. Въпреки че това място никога не ми е харесвало, защото предпочитам прозорецът ми да гледа към морската градина, университетът да е в центъра на града, а аз да се чувствам на място, та аз затова съм и във Варна, студентският град действително си е за студентите. Пък нека студентските организации се борят за титлата организатор на протестите. Щото и поводите за протести се случват всеки ден, вероятно по няколко пъти, а мероприятията сякаш в повечето случаи целят публичност, нищо повече. Не за друго, просто вероятно всеки се е убедил, че така работата не става. Но това съм си аз - напивал съм се два пъти, не пуша цигари, че и по дискотеки вече не ходя.

Хората, които искат нещата да стоят по друг начин, рядко имат дума. Другите пък се тъпчат по улиците. За съжаление падат и невинни жертви. И ако има причина хората да си поставят цели, които нямат нищо общо с първобитното себедоказване, и след това ги преследват, то нека и уважаемите столичани, и другарите от провинцията грабнат първия изпречил им се лист хартия, навият го на фуния и си го набият в едно от двете уши. Така току започнали да чуват какво се случва около тях.  Пък на някой следващ етап ще оправим и вроденото кривогледство.

Колкото и да съжалявам, че ми стиска да го кажа, е**л съм ви идеята за съществуване. Защото моята е малко по-различна. И все пак, кой съм аз…

Та дори Apple не са такива, каквито всички си мислят. Или поне така май им изглежда на тия хорица (A mother’s letter to apple about macworld expo & Apple shocks world, reveals it is a huge corporation), които все търсят да вярват в нещо, което не зависи от тях. Вярвайте в себе си бе, хора! И не се надявайте на подаръци за Коледа!

Аз тази година отново бях много послушен.